Джеймс Солтър

Джеймс Солтър (1925 - 2015) е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана. Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг”. Завършил е военната академия "Уест Пойнт", военен пилот, сражавал се в Корейската война. Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той "се приземява" на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му "Солови лица". Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. В романа "Друго няма" (2013) споделя: "Идва време, когато осъзнаваш, че всичко е сън и истинско е само онова, което си написал". Сред най-известните му творби са „Игра и забава“, „Солови лица“, „Ловците“, „Касада“.