Донал Райън

Донал Райън е „кралят на новата вълна ирландски писатели“ – ето как го описва Себастиан Бари, един от най-утвърдените англоезични автори. И Донал го доказва недвусмислено със седемте си романи и сборници с разкази, които неизменно оглавяват класациите на най-търсените книги, при това не само в Ирландия. Доказва още и че ирландците пишат така, както дишат – сладкодумно, без езикови разточителства, поетично, състрадателно.

Роден е през 1976 г. в град Нийна, Типърери. Завършил е право, но се занимава с юриспруденция съвсем за кратко и след това се посвещава на писането. Удостояван е с множество отличия. Два пъти е номиниран за „Букър“, цели четири пъти – своеобразен рекорд – за Международната дъблинска литературна награда, известна още като „библиотекарска“, защото предложенията идват от библиотекари от цял свят, а също за наградата „Коста“. Дебютният му роман „Сърце на вятъра“ (2012) е обявен за Ирландска книга на десетилетието, за Книга на годината и получава отличието за най-добър дебют на в. „Гардиан“, а също Европейската награда за литература. Райън споделя, че рядко обръща внимание на критиките: „Животът е твърде кратък, светът – твърде малък, за да се занимавам с това“. Писателката Ан Енрайт казва за него, че „сърцето му винаги е на показ“, и то не само в творбите му. Самият Райън не крие, че е емоционален човек и дори веднъж, в края на едно литературно турне из Щатите, се разплаква на летище „О’Хеър“ в Чикаго, та се налага да обяснява на служителката на паспортното гише, че страда от сенна хрема. Освен че посвещава всеки свободен миг на творбите си, той преподава творческо писане в Университета на Лимерик. Два от романите му са поставяни и на театрална сцена, а един – „Онова нещо за декември“, е залегнал в основата на пълнометражния игрален филм „Под похлупак“ (2021).

"Кралицата на Пръстения остров" е седмият му роман и се откроява с новаторската си композиция: 121 глави от по 500 думи, с плътните, добре изградени образи и с дълбоката си човечност и състрадание.