Добрин Добрев
“Стоунър”, Джон Уилямс
По принцип съм влюбен в четенето. Признавам си, че това често ми изиграва много лоша шега. Повлиян от литературните образи в съзнанието си, повлечен и много често възторгнат, влизам в безумни конфликти, спорове и истински апокалипсиси от обиди.Най малко 7 пъти съм напускал работа, замерял съм подли колеги с гаечни ключове и де що намеря “Нещо държавно “.
Избягвам хората оттогава.
Прочитането на “Стоунър “ е прекрачване в полето на Сянката.
Мълчанието и липсата на интерес към борбите на останалата част на човешката паплач, е свобода.
Създаването на собствен свят където егото тихо се оттегля като еврейски бижутер в магазин за диаманти, когато усети,че ти си избрал своя пръстен.
“Стоунър” е изчистена картина.
Това е поле от яснота.
Сякаш всичко е бяло като в скандинавски дом.
“Стоунър “ не е книга за тълпата.Тя е онази тиха музика, породена от липсата на емпатия.
Не разбирам какво е нужно днес на човечеството.
Аз съм като пълнеж. Или плява. Празни думи или липса на обещания.
Не усещам желанието в хората да общуват.
По-скоро има едно желание за “показване “. Дори и книгите днес са по-скоро “вижте ме”, а не “виждам те”.
“Стоунър “ е може би единствената книга, която прочетох последните 4 години, в която се огледах и най-после харесах това, което бе останало от мен.Отломки, но мои.
Джон Уилямс буквално ме посипа с вяра, че ние наистина сме звезден прах, а не кукли на конци гледащи през игли с ботокс .
В безумието на нашите дни имаме нужда от книги като тази.
Самата пауза между думите казва повече от 90 процента от останалите книги.
Тази пълнота е неизползваема, тя е изтрита, неиздавана толкова много години.
Призована е от нуждата. И неслучайно е книга на годината през 2013 година във Великобритания.
Тя е чакала този безкраен път, тази човешка енигматичност да утихне.
“Стоунър “ няма нужда от нас.
Книгата се е оттеглила преди повече от 40 години.
Ние сме се нуждаели от нея.
И тя е тук!
